- Г-н Димитров, по време на Третата
национална конференция по климактерична медицина “Фромвулеви” представи
няколко теста за ранна диагностика, предимно
в домашни условия (българката едва през последните 8-10 години получи достъп
до най-разпространения тест за установяване на бременност). Каква е ползата
от тях?
- Философията на надеждната ранна диагностика е хората,
дискретно разбирайки за здравословния си проблем, да потърсят навреме лекарска
помощ. Българският фармацевтичен пазар разполага с широка гама лекарства,
пациентите имат достъп до най-модерните медикаменти, което от своя страна
е в подкрепа на терапията, прилагана от лекарите. Но все още и медици, и
болни срещат трудности при диагностиката на заболяванията. Това е основната
причина, поради която “Фромвулеви” насочи работата си в тази посока, прехвърлихме
сериозни капитали в областта на надеждната ранна диагностика. Идеята ни е
да скъсим пътя между наличието на проблема, диагностицирането му, съмненията
по заболяването и реалната терапия. Ранна диагностика в наше време означава
компетентност преди всичко от страна на ползвателя. Вече много се говори
за хормонзаместващата терапия, за остеопорозата и за много други заболявания,
които може да бъдат провокирани от наближаващата или вече настъпила менопауза.
Ако жената има съмнения за евентуален здравен проблем, но в същото време
и притеснения да ги сподели дори с личния си лекар, един тест за диагностика
на настъпващата менопауза би бил много полезен и същевременно би спестил
не само време, но и пари – и на пациента, и на здравната каса.
- Но все пак, за да посегне клиента към един тест,
трябва да има и известна здравна култура. Напоследък все по-често се говори,
че здравната култура на българина е твърде занижена…
- Да, това поставя и нас, и медиците в доста деликатна
ситуация. Ние изпълняваме своеобразна пионерска роля за обучение на българите
– ползвателите на продуктите ни, за това какво им дава тази диагностика,
по какъв начин те сами и навреме, относително дискретно, биха могли да разберат,
че имат здравен проблем. Да не говорим за парите, които се спестяват на
държавата. Например, ефектът от превенция на преждевременните раждания чрез
измерване на промяната на киселинността на влагалищета. В Германия, където
изключително много се залага на експресната диагностика, тези тестове се
раздават безплатно. В резултат на това преждевременните раждания за една
година са намалели 10-кратно. У нас около 7 на сто от децата се раждат преждевременно.
Това са около 4 900-5 хил. деца годишно. За тях и майките им се полагат повишени
грижи средно по един-два месеца. Това струва годишно на държавата около 10
хил. месеца хоспитализация, като изключваме риска за майката, риска за детето,
последващи инфекции, заболявания и пр. Ако едно здравноосигурително дружество
осигури тестове за ранна диагностика на промяната на pH, от тези 10 хил.
месеца може да се спестят 8-9 хил. Българската популация и без това намалява,
нека да се погрижим поне децата, които се раждат да са здрави…
Друг пример е хламидията (Chlamidia). Това е най-често
съобщаваното инфекциозно заболяване в САЩ. През 1995 г. са регистрирани
477 638 случая, а към момента по данни Центърът за контрол на заболяваемостта
в САЩ разпространението на заболяването 4 млн. случая годишно. От 1984 г.
до 1995 г. съобщените случаи с хламидиална инфекция са увеличени от 3.2
на 182.2 на 100 хил. души население. До 75 на сто от жените и до 50 на сто
от мъжете не са имали симптоми и не са забелязали инфекцията, поради което
не са потърсили здравна помощ. А след като е диагностицирана хламидиалната
инфекция, може лесно да бъде излекувана, незамисимо че лечението й е продължително
и скъпо. Но нелекуваната хламидиална инфекция може да причини репродуктивни
и множество други здравни проблеми. За да бъде навреме открита инфекцията,
необходимо е два пъти годишно да се прави превантивна диагностика. Наистина
това струва пари на здравния осигурител, но за сметка на това ще му спести
многократно повече, ако хората не се лекуват…
- У нас вече навлиза и доброволното допълнително
здравно осигуряване. Какви са очакванията на българския фармацевтичен бизнес?
- Фармацевтичният бизнес е най-трудният. Не само
в България – навсякъде по света е така. Той е много е специфичен, защото
продукцията не се продава директно на крайния консуматор – пациента. Тя
реално се продава чрез лекарите, най-напред те трябва да бъдат убедени
в достойнствата на даден нов продукт, в предимствата му пред други аналогични
на пазара продукти, в по-икономичен фармацевтичен ефект както за пациента,
така и за държавата...След това тези продукти отиват в специфичните заведения
за продажба – аптеките, т.е. вече колаборираме с фармацевтите, за да могат
те по адекватен начин и със съответните познания да предлагат този продукт…Едва
тогава той отива при пациента. Това са трите нива в следрегистрационния
режим на всеки медикамент или диагностично средство, което има в България.
Т.е. за една фармацевтична компания, която се договаря директно със здравния
осигурител, трябва да има основания за фармакоикономичен ефект.
-
Но не са много заболяванията, за които може
да се каже колко струва на държавата профилактиката и съответно – лечението.
Т.е. за много заболявания няма фармакоикономически анализ...
- Това е едно от нещата, които пречат на българския
пазар и то се нарича хаос. А фармацевтичните компании са някъде в хаоса.
Една от спецификите на фармацевтичния пазар в България е, че здравното осигуряване
в България тръгна много късно…Що се отнася до доброволното допълнително
здравно осигуряване, не знам как ще бъде формулирано то, за да прогнозирам
мястото на фармацевтичния бизнес. Все пак очакваме вече сериозни разговори
по този въпрос.
- Диаметрално противоположни са мненията за законите
за регистрация на лекарствата у нас – според едни са либерални, според други
– драконовски…
- Законите за регистрация в България спазват последователността
и изискванията на ЕС, т.е. у нас навлизат европейските закони за регистрация
на медикаменти. В известен смисъл това означава доста по-олекотен режим,
тъй като, ако дадено лекарство е регистрирано в една от страните на ЕС, процедурата
е значително по-опростена в останалите. У нас едно лекарство или цената
му може да бъде приета или не в зависимот от становището на ИАЛ, на
отдел “Лекарствена политика” в МЗ и на МФ. Но повтарям – у нас преди всичко
е много трудно да се направи фармакоикономически анализ на даден препарат,
който ще се предлага на пазара. Трудно може да се говори за ефекта му, да
се докажат предимствата му в терапията и в диагностиката.
м. ноември 2002 г.
