е количеството минерални вещества (главно калций), съдържащо се в костта. Костната тъкан се изгражда (моделира) в детска и младежка възраст под влиянието на половите хормони. Този процес достига своя връх около 30-та година (“peak bone mass”- най-голяма костна маса). Мъжете показват около 30% повече “peak bone mass” в сравнение с жените. След 40-ата година от живота при всички хора се стига до намаляване на минералната костна плътност (МКП) и по-конкретно на количеството минерални вещества (главно калций), съдържащо се в костите. Колкото по-голяма е МКП, толкова по-здрави са костите.
В костната тъкан постоянно протича нормален процес известен като костно
ремоделиране. Той включва в себе си два процеса: костно разграждане/резорбция
и костно изграждане, намиращи се в постоянно равновесие. Костно разграждане
- под действие на ензими отделяни от остеокластите се формират кухини
в костта. Костно изграждане - в последствие кухините се запълват с новообразуван
костен матрикс от остеобластите. За 3 години костта почти напълно се обменя
като при това не се влошава качеството и! Рентгеново изследване: костната
загуба става рентгенологично доловима, когато надхвърли 30 % от костната
маса. Ето защо този метод не е подходящ за ранно диагностициране на остеопорозата.Два хормона играят основна роля в регулацията на калциевото ниво - паратиринът и калцитонинът. Първият хормон се секретира оа паращитовидната жлеза в зависимост от нивото на плазмената концентрация на калция. Когато последната се намали, секрецията на хормона се увеличава и това води до увеличаването и на калциевото ниво по три главни механизма. Първо, той стимулира остеокластите и това води до освобождаване на калций от костите. Второ, повишава реабсорбцията на калция в бъбречните каналчета и така по-малко калций се губи с урината. И на трето място, повишава всмукването на калция в червата. За действието на паратхормона има значение наличието на витамин D, тъй като той улеснява транспорта на калция, особено в червата. В тази връзка трябва да отбележим, че бъбреците участвуват в калциевата хомеостаза не само чрез промените в резорбцията, но и като превръщат витамин D в активната му форма. Едва след това витаминът може да повлияе пренасянето на калция в чревната лигавица. Калцитонинът се секретира от клетки в щитовидната жлеза и оказва своето влияние предимно върху костите. Той потиска активността на остеокластите и по този начин намалява количеството калций, което може да се отдели в кръвта. Не е напълно изяснено дали едновремненно с това не оказва и стимулиращо действие на остеобластите. Калцитонинът не е така необходим за правилната регулация на калциевото ниво. При липсата му не настъпват толкова драстични промени, докато ако се преустанови функцията на паращитовидните жлези (ако се отстранят оперативно) животът е невъзможен.
