Минералната костна
плътност (МКП)
е количеството минерални вещества (главно калций), съдържащо се в
костта.
Костната тъкан се изгражда (моделира) в детска и младежка възраст под влиянието
на половите хормони. Този процес достига своя връх около 30-та година (“peak
bone mass”- най-голяма костна маса). Мъжете показват около 30% повече “peak
bone mass” в сравнение с жените. След 40-ата година от живота при всички
хора се стига до намаляване на минералната костна плътност (МКП) и по-конкретно
на количеството минерални вещества (главно калций), съдържащо се в костите.
Колкото по-голяма е МКП, толкова по-здрави са костите.
В костната тъкан постоянно протича нормален процес известен като костно
ремоделиране. Той включва в себе си два процеса: костно разграждане/резорбция
и костно изграждане, намиращи се в постоянно равновесие. Костно разграждане
- под действие на ензими отделяни от остеокластите се формират кухини
в костта. Костно изграждане - в последствие кухините се запълват с новообразуван
костен матрикс от остеобластите. За 3 години костта почти напълно се обменя
като при това не се влошава качеството и! Рентгеново изследване: костната
загуба става рентгенологично доловима, когато надхвърли 30 % от костната
маса. Ето защо този метод не е подходящ за ранно диагностициране на остеопорозата.
Два хормона играят основна роля в регулацията на калциевото ниво -
паратиринът и калцитонинът. Първият хормон се секретира оа паращитовидната
жлеза в зависимост от нивото на плазмената концентрация на калция. Когато
последната се намали, секрецията на хормона се увеличава и това води до
увеличаването и на калциевото ниво по три главни механизма. Първо, той
стимулира остеокластите и това води до освобождаване на калций от костите.
Второ, повишава реабсорбцията на калция в бъбречните каналчета и така по-малко
калций се губи с урината. И на трето място, повишава всмукването на калция
в червата. За действието на паратхормона има значение наличието на витамин
D, тъй като той улеснява транспорта на калция, особено в червата. В тази
връзка трябва да отбележим, че бъбреците участвуват в калциевата хомеостаза
не само чрез промените в резорбцията, но и като превръщат витамин D в активната
му форма. Едва след това витаминът може да повлияе пренасянето на калция
в чревната лигавица. Калцитонинът се секретира от клетки в щитовидната жлеза
и оказва своето влияние предимно върху костите. Той потиска активността
на остеокластите и по този начин намалява количеството калций, което може
да се отдели в кръвта. Не е напълно изяснено дали едновремненно с това не
оказва и стимулиращо действие на остеобластите. Калцитонинът не е така необходим
за правилната регулация на калциевото ниво. При липсата му не настъпват
толкова драстични промени, докато ако се преустанови функцията на паращитовидните
жлези (ако се отстранят оперативно) животът е невъзможен.