Преди година два продукта на Eli Lilly - Humulin и Humalog, се изкачиха на над 7300 м. височина – почти до връх „Броуд Пийк”
Навярно и в най-смелите си мечти създателите на двата инсулинови прeпарата не са допускали, че те ще действат ефикасно и при –30 градуса, и при +47, при това в продължение на три месеца. Независимо от препоръките за ползване в диапазона от 0 до +30 градуса… „Изпитанията” при екстремалните метеорологични условия прави младият биолог Боян Петров от Националния природонаучен музей, един от алпинистите изкачили 8-хилядника. Той тръгва на тази експедиция, за да покаже и докаже, че диабетикът не е инвалид, а нормален човек.

„Цяла седмица пътувахме през деня при +45 до +47 С температура…Тогава съхранявах пълнителите в термокашони. Когато изкачвахме върха и 4 дни бях на над 7300 м, държах ги в пазвата си…”, разказва биологът-алпинист. Естеството на работата му го принуждава непрекъснато да е на път и сред природата. „От 1999 г., когато се разболях, съм на Humulin и Humalog. Една от причините да продължавам и занапред да ползвам двата препарата е именно толерантността им към големите температурни разлики”, категоричен е Боян. Той е един от над 30-те процента български диабетици, които в момента се лекуват с двата вида авангардни инсулини на

. Почти лавинообразно расте броят на хората с диабет както по света, така и в България. У нас в момента те са над 200 хиляди души. Но едва ли те и близките им са се запитали всъщност кой и кога е произвел лекарството, което поддържа живота им. Първият инсулинов препарат в света - Iletin, е роден през 1922 г. от основаната през 1876 г. в Индианаполис компания Еli Lilly. Iletin е ползван до преди няколко години. Днес компанията присъства на световния фармацевтичен пазар с най-модерните инсулинови препарати за лечение на диабет - Humulin, първият човешки инсулин, получен по пътя на ДНК рекомбинантната биотехнология, и Humalog (инсулин lispro) – първият аналог на човешки инсулин. У нас Humalog е от 1998 г. - само две години, след като е на американския фармацевтичен пазар. „Българският лекар вече има възможност да лекува пациентите си с най-съвременните лекарства”, убедена е д-р Мария Врановска, Координатор за България на Eli Lilly. Наблюденията на българския екип на Eli Lilly са основани на 10-годишното присъствие на фирмата у нас – една от първите три международни фармацевтични компании в страната ни.

Работата на 20-ината служители в офиса, предимно лекари, далеч излиза от рамките на понятието “търговия с лекарства”. Всички те са българи и са наясно с препятствията, които срещат у нас и лекари, и пациенти, и търговци. Корените на стабилното присъствие на Eli Lilly у нас са партньорството със здравните ни институции и активното сътрудничество с пациентски и граждански организации – предимно Българска асоциация „Диабет”, Национална асоциация за психично здраве, Асоциация “Жени без остеопороза”. Диабетно болните още помнят едно от най-големите дарения на фирмата - за 1 млн. щ.д., на човешки инсулин Humulin през драматичната за страната ни 1996 г., прието от тогавашния президент д-р Желю Желев. Наследникът му – Петър Стоянов, две години по-късно, приема друго дарение - на Humulin заедно с Ceсlor (най-добре продавания в света перорален антибиотик), на обща стойност 350 хил. щ.д. Списъкът на даренията на фармацевтичния гигант в България се допълва непрекъснато - през 1998 г. президентшата Антонина Стоянова приема от името на фондацията си „Ценности” дарение на Zyprexa за 100 хил. щ.д.
По-малко от година след откриването на българския офис, Eli Lilly организира и спонсорира Програма за обучение на обучаващите в сферата на диабета. Следва поредица от подобни инициативи – обучение на диабетни сестри, квалификационна програма за обучение на екипи лекар-сестра, подпомагане на разкриването на над 10 центъра за обучение на диабетно болни в периода от 1993-1999 г. – в Нареченски минерални бани, в София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Перник, Сливен, Стара Загора. Осъществени са множество проекти в сферата на диабета, психиатрията, женското здраве. В архива на българското представителство на Eli Lilly има множество – и официални, и лични, благодарствени писма. Всеки ден в офиса се получават писма - и от подпомаганите организации, и персонално от пациенти. На практика те са обратната връзка на Eli Lilly с хората, които се лекуват с медикаментите на фирмата. Но има и една картичка, изработена от малчугани от Детска градина № 124 в столичния район „Красно село”, която не е в папка, а е поставена на видно място в офиса и всеки ден „поздравява” българския екип на Eli Lilly and Company. Тя е от специализираната група за диабетно болни деца, която Eli Lilly подпомага от 1997 г. насам.
Успоредно със стъпването на българския фармацевтичен пазар на препарата Evista (raloxifene) започва да работи и информационна, обучителна и благотворителна програма на Eli Lilly за профилактика на остеопорозата. В работата си за профилактика на „тихия крадец” на костно вещество Eli Lilly - България активно сътрудничи с пациентските и лекарски организации, ангажирани с този проблем. Статистиката на заболяването в световен мащаб е почти апокалиптична. У нас 21 на сто от жените в постменопауза са с риск от остеопороза, а 40 на сто – от намалена костна минерална плътност. Evista е на световния фармацевтичен пазар от 1997 г. и е регистриран в над 72 страни, а у нас е от пролетта на м.г. Още на 20 октомври 2001 г., Световният ден за борба с остеопорозата, Eli Lilly-България поема остеодензитометричните изследвания в шест центъра в страната. Изследвани са над 400 жени. Тогава НЗОК все още не плаща изцяло скъпо струващото изследване. Резултатите от диагностичната инициатива са поразителни – 6.5 на сто от изследваните са с остеопороза!
На фона на 126-годишната история на Eli Lilly 10-те години на Lilly в България на някой може да се сторят пеленаческа възраст… Пеленаче, което е търсен партньор заради коректността и стабилността си, заради успешно провежданата у нас корпоративна политика - да се разработват и предлагат медикаменти и модели на лечение за заболявания, чиито последствия имат висока социална и икономическа цена както за пациента, така и за семейството му и за обществото.