д-р Веселин Демирчев АГЕНЦИЯ БАЛКАН, София,

    Човшеката мечта на всички времена - безсмъртие и вечна младост, може и да стане реалност. В рекламите на препарата "Мелатонин" най-често повтаряният израз е "един от най-ефективните препарати за удължаване на живота". Мнозина са вдъхновени от възможностите му да бъде "магически куршум", който спира процеса на стареене, помага в лекуването на рака, подобрява половия живот, активира добрия имунен отговор, лекува безсънието, сезонните депресии. Дори екипите на учените Б.Пойглър и Р.Рейтър обявяват 1994 г. и 1995 г., че той е най-силният известен животински хормон изчистващ киселите радикали в организма, т.е. един от тъй модерните антиоксиданти. Резултатите от опити, проведени в лаборатории за изследване на съня сочат, че мелатонинът оказва успокоителен и хипнотичен ефект, улеснява началото на съня, без да влияe на събуждането. От 1995 г. насам към мелатонина посягат 20 млн. нови потребители в СAЩ, а продажбите на препарата скачат от 200 млн. щ.д. на 350 млн. щ.д. Увеличеното използване на мелатонина за подпомагане на съня и намаляване на т. нар. реактивното изоставане при преминаване за кратко време през няколко часови пояса, както и възторзите в медиите и в бестселърите се противопоставят на невъзможността да се патентова екзогенно произведеният неврохормон като лекарство. Затова фармацевтичните фирми го предоставят като хранителна добавка.
    Разтревожени от прекомерната употреба на мелатонин за регулиране на нарушения сън, както и при други здравни проблеми, през 1996 г. американските учени Ламберг и Раулс изискват от националните здравни служби на САЩ да продължат клиническите изпитания за определяне на ефективността на веществото и на дългосрочната безопасност при използването му.
    Защо през нощта спим и защо пътувайки от Европа за Америка или Австралия и обратно сънят ни се нарушава, кое разковничето на зимните ни депресии, когато денят е къс, а нощта дълга, възможно ли е по-дълго да сме млади... Въпроси, чиито отговор се крие в ... мелатонина - хормон на пинеалната жлеза. Наричат го диригента на човешкото тяло. Секрецията му зависи от редуването на светлите и тъмните периоди на денонощието. Ролята на светлината в човешката ендокринна система не е напълно изяснена. Засега е установено, че мелатонинът има значение за синхронизацията на денонощния ритъм на различни органи и системи с редуването на светлината и тъмнината. Намаляването на светлината повишава синтеза и секрецията на мелатонин. Ритмиката на синтеза и секрецията на пинеалния мелатонин се управлява от редуването на светли и тъмни периоди в денонощието, като първичният сигнал започва от ретината. През 1958 г. екипът на A.В.Лерер за пръв път изолира няколко микрограма N-acetyl-5-methoxytryptamine от говежди пинеални жлези. Наречен е мелатонин заради биологичната му активност върху меланофорите в кожата на жабата. Това е бледо жълто, твърдо вещество, което се топи  при 116-118 градуса и е синтезирано от 5-methoxyindole. В началото се е считало, че мелатонинът се биосинтезира само в пинеалната железа, но последвалите изследвания показват, че той се произвежда в ретината и в стомашно-чревния тракт. Синтезът на пинеалния мелатонин се потиска от светлината и се стимулира от тъмнината, независимо от съня. 70 на сто от "изработването" на хормона става в нощните часове. Активността на синтеза му се повишава около 20.00 ч., а пикът на максималната му концентрация е около 03.00 ч. призори, след което започва да се понижава. Благодарение на този хормон човек може заспива и да спи здрав сън. При прелитане на 5-6 и повече часови зони настъпва рязка промана на ендокринната система поради нарушение на денонощния ритъм. Учените наричат това отклонение "реактивно изоставане" (jet lag).
    Навлизането на търговско-реактивната авиация прави възможен пътническия транспорт за кратко време през много часови зони в области, където дневно-нощните цикли се отличават от тези на мястото на излитане. Все по-често се налага наши дипломати, търговци, та дори и мнозина ученици и студенти да прелитат поне по няколко пъти годишно до САЩ, Австралия, Япония. Мнозина се оплакват от дълго време от нарушаване на съня след полет през няколко часови зони, други твърдят, че нямат проблем - стига да мръкне и заспиват, а щом съмне - се събуждат, независимо в коя част на света са били вчера, а трети - просто свикват с такъв режим. Но най-сериозен е проблемът на екипажите на международни въздушни линии, на които се налага да пътуват през много часови пояси без да имат време да се приспособят в новата среда преди да продължат в следващия сектор. А и те имат много по-малки възможности от пътниците да възстановят десинхронозите си (да се измени съня им).
    Феноменът е описан още през 1952 г. при бързо пренасяне на военни части в условията на въздушно евакуационните аварии и е установено, че такова пътуване води до реактивно изоставане, чиито симптоми са временно безсъние, стомашно-чревни нарушения, обща недостатъчност на добро самочувствие. Реактивното изоставане се отдава на недостатъчния сън и на нарушените функции на 24-часовите ритми в организма. Това обикновено е по-сериозно при полети на изток, където нощният период предхожда нормалното време за сън, отколкото при полет на запад, където дневният период се разширява и сънят се задържа. Преди по-малко от 20 години учени правят двойно "сляпо" изследване на 17 човешки групи, летели от Лондон към Сан-Франциско, където останали 14 дни и се върнали в Лондон. Установено е, че реактивното изоставане при тях е съкратено, а времето на очакване на съня - значително намалено. Следват множество и различни проучвания за ефекта от препарата, а резултатите са сходни - тези, които приемали мелатонин са в по-добра физическа кондиция, а симптомите на реактивното изоставане при тях са много по-слабо изразени.
    Секрецията на вечерния мелатонин показва сезонна зависимост - тя се повишава през зимата по-рано поради по-късия ден, а през лятото настъпва по-късно, заради  по-дългата светла част на денонощието. Секрецията на пинеалния мелатонин е най-висока у малките деца и намалява у възрастните. През 1995 г. учени съобщават, че даването от 2 до 10 мг мелатонин преди лягане на деца, страдащи от хронично безсъние води до пълно или частично възстановяване на цикъла на съня. Аналогични дози при възрастни с хронично безсъние нямат резултат. Затова съветът на учените към практикуващия лекар е да интерпретира  използването на мелатонина в контекста на разнообразните нужди на евентуалните потребители. Никакви съществени странични действия не са наблюдавани след приемане на мелатонин.
    При поредица от изследвания на въздушни екипажи учените установяват, че тези, които вземат мелатонин преди връщането си в къщи имат много лоши резултати в приспособяването. Анализ на научно-изследователска група от Италия потвърждава, че предшестващото лечение не е  задължително и че 5 мг мелатонин вечерта след пристигането е достатъчно, за да предпази от класическите симптоми на реактивното изоставане, а членовете на екипажите, които вземат от препарата допускат по-малко грешки в работата си и проявяват по-голяма бдителност.  
    Въпреки положителните страни на препарата, учените все още правят уговорката, че показаните подобрения в преодоляването на ефектите на реактивното изоставане може и да са следствие от действието на мелатониновата хипноза или на собствения биологичен часовник. Някои считат, че хората вероятно искат прекалено много от всяко "jet lag" хапче. А фармацевтичното приложение само на мелатонин, за възстановяване на нарушения ритъм, е все още в бъдещето.
юли 2002 г.

Сайт создан в системе uCoz