твърди доц. АННА-МАРИЯ БОРИСОВА, президент на Българска лига за профилактика на остеопорозата

    През 1994 г. СЗО официално обявява остеопорозата за болест, а не нормално остаряване на организма. У нас над 1 млн. мъже, жени и подрастващи са с намалена костна маса. 350 хил. души са болни от остеопороза, от тях около 90 хил. страдат от тежка форма на заболяването. Само 0.3 на сто от българките спортуват, 7 процента се занимават с фитнес и над половината пушат.

 От 1 май т.г. НЗОК поема 50 на сто от стойността на три скъпи и важни за профилактика и лечение на остеопороза медикамента - “Алендронат”, “Ралоксифен” и “Калцитонин”. В  частта “Лекарствена политика” на тазгодишния НРД са посочени лекарствени позиции с частично реимбурсиране от НЗОК. Новост за 2002 г. е отпадането на ограниченията за възраст и пол, а разширяването на списъка е в две посоки - от една страна първична остеопороза, от друга  – вторична остеопороза при различни ендокринологични проблеми.

     - Доц. Борисова, какви са характеристиките на остеопорозата у нас и тенденциите на заболеваемост?
    - Това е световна епидемия, а у нас състоянието е трагично. Преди всичко в България няма епидемиология на заболяването, защото няма пари за такова мащабно проучване.
Около 1 млн. са засегнатите от заболяването българи, т.е. това са хора с намалена костна плътност, като от тях 160 хил. са мъже. Болните от остеопороза са около 350 хил. души, а около 90 хил. от тях са с тежка форма. Все пак това са приблизителни цифри от проучвания, извършени от нас и от колегите от Александровска болница върху малки популации и не претендираме да са меродавни.
    - Твърди се, че костаната маса на българката е с 8 на сто по-ниска от тази на европейкие и американките. Доколко това е вярно такова твърдение и как е установено, след като казвате, че нямаме епидемиология?
    - Трудно е да се установи такова нещо. Но истината е, че южнячките – и италианки, и испанки, и българки, сме фини, с елегантна костна система и не може да се сравняваме със скандинавките, например. Това е въпрос на популация.  
    - Каква е културата на поведение на българката по отношение на заболяването?
    - Нацията ни изобщо няма здравна култура и възпитание. Един от съществените фактори за развитието на остеопорозата е начинът на живот. Акцентира се на хранителния режим – правилното и рационално хранене от най-ранна възраст. Не става дума за скъпа храна, а за медицински издържано рационално хранене – достатъчно съдържание на белтъчини, витамини, калций. С дневната консумация на една кофичка кисело мляко например, може да се каже, че профилактиката е започнала. Освен това двигателната активност на българката е силно намалена – ходенето на пазар, чакането на опашки, “движението” в кухнята или чистенето на дома не е двигателна активност. При проучване на екип от Александровска болница, в което бяха включени 650 жени, установихме, че от запитаните дали спортуват, само 0.3 на сто отговарят положително, а 7 процента се занимават с фитнес.  За сметка на това, половината от проучените жени пушат, а 40 на сто от тях пушат по една и повече кутии цигари. Сред другите вредни навици на българина са кафето и употребата на алкохол. Кафето съдържа оксалати, които свързват калция. Така че дори да се вземе дневната доза мляко, кафето блокира калция и той не се усвоява.
   - Ясно е, че превантивната стратегия трябва да започва от детска възраст и пубертета на базата на правилното хранене и спорта, т.е. до голяма степен нещата опират и до училището. Какви са взаимоотношенията МЗ и в частност на медиците-специалистиви с МОН? Говорите за двигателна активност, но в българските училища дори часовете по физкултура не се провеждат нормално.
    - Ние лекарите имаме своето виждане какво и как трябва да се направи. Аз самата съм правила опити в това отношение, но винаги и срещам бюрократична администрация в лицето на просветното министерство, което въобще не чува! А има много млади хора, страдащи от остеопороза – най-младата ми пациентка е на 18 г. Заболяването засяга мъже и жени и на 22 г., и на 25 г.
    - България няма дори Национална програма за профилактика и лечение на остеопорозата…
    - Не, нямаме, но в момента е в ход разработването на такава програма и очакваме до края на т.г. тя да бъде приета. Досега са правени няколко опита за създаване на Национална програма - поне аз участвам за трети път в разработването на такъв документ.
    - Като се има предвид в анатомичен аспект изграждането на костната система на индивида, профилактиката на остеопорозата би трябвало да започне едва ли не от ембрионалното му развитие…
   - Наистина е така. От огромно значение е дали бременната жена приема достатъчно храни, съдържащи калций, защото преди всичко плодът ще извлича калция от нейните кости и тя ще влоши занапред своето костно здраве. Второ - ще осигури много малък приток на калций за  изграждането на скелета на детето си. 
    - Каква е ролята на генетическите фактори за появата и степента на развитие?
  - При 60-80 на сто от случаите заболяването е унаследено. Към това се прибавят и факторите на околната среда, като на първо място е начинът на живот.
    - Има ли връзка остеопорозата с хроничните заболявания и каква е тя?
    - Да, има връзка с някои ендокринни заболявания – нарушена функция на щитовидната жлеза, на паращитовидната, на надбъбречната, на сексжлезите, както и със захарния диабет и ревматологичните заболявания.
    - Т.е. заболяването е интердисциплинарно…
    - Да, то ангажира специалности от няколко области – ендокринолози, ревматолози, гинеколози, ортопеди.
    - Целта на профилактиката е да не се стигне до ортопеда, нали?
    - Именно. Защото тогава държавата започва да харчи страшно много – ортопедичното лечение е много скъпо.
    - Каква е социалната и икономическа цена на заболяването?
    - Ако кажа много висока, ще е истина. Но на настоящия етап не може да се цитират конкритни цифри. У нас все още няма фармакоикономически анализ на остеопорозата. В САЩ например, за 1.5 млн. фрактури годишно държавата плаща 27 млн. щ.д. Но при инвестиране в профилактиката, се харчат много пъти по-малко средства.
     - В НРД няма клинична пътека за остеопорозата. Заболяването е фиксирано в приложенията на специалистите. Каква част от лекарствата за профилактика и лечение на остеопороза реимбурсира НЗОК?
    - От 1 май т.г. касата реимбурсира с 50 на сто стойността на основните лекарства – “Алендронат”, “Релоксифен” и “Калцитонин”, без възарстово ограничение и полово разделение, но само след доказано здаболяване. Това са много скъпи лекарства, чиято месечна стойност е от 150 лв. до 180-190 лв. Но в момента нито МЗ, нито НЗОК имат яснота какви са параметрите на заболяването, не може да се направи и фармакоикономически анализ. Затова и един от основните моменти, които ще залегнат в Националната програма, е да се направи епидемиология на остеопорозата.     
    - Като се говори за остеопороза предимно се визират жените, а мъжете, засегнати от заболяването сякаш са пренебрегнати
    - Не. Мъжете са полово по-добре защитени от заболяването – при тях то се появява в по-късна възраст, докато при жените проблемът става актуален на 45-55-годишна възраст, при появата на менопаузата, а при мъжете – на 60-65 г., при андропаузата. 

  Като частична компенсация на промените, настъпващи в женския организъм след 45-годишна възраст, специалистите препоръчват активно приемане на оптимални дози калций (дневно 1 000 мг) и витамин Д (400 единици витамин), комбинирани в удобен за пациента начин (като единични препарати или в група с други минерали или витамини). Съчетани с правилна диета, отказ от тютюнопушене и активен двигателен режим може да съхранят продължително време относително добро състояние на костната система.
    При подрастващите оптималният ежедневен хранителен калциев прием за поддържане на здрави кости зависи от възрастта. При  7-9-годишните е доблре да е около  700 мг дневно, при 10-12-годишните момчета – 900 мг, а при момичетата – 1 200 – 1 400 мг, за 13-17-годишните дневният прием на калций е добре да е  1 200 мг. За хората на възраст 18-50 г. оптималният дневен прием на калций е  1 000 мг, а за над 50-годишните – 1 000-1 500 мг. Не се наблюдават странични ефекти при консумация на храни богати на калций (до 2 500 мг дневно), твърдят специалистите.

Сайт создан в системе uCoz