- Д-р Попиванов, преди няколко години здравен министър бе казал, че все още няма обществена чувствителност към остеопорозата като социално значимо заболяване. Сега вече се разработва национална програма за профилактиката й, макар че е имало вече 1-2 опита...Навременна ли е тази програма?
    - Преди около 6 години имаше малък опит, но достатъчно разбиране по проблема от страна на ортопеди, травматолози, ендокринолози, гинеколози. Имахме доста медикаменти. По онова време проф. Чудомир Начев имаше идея страната ни да закупи с чужди пари в рамките на една програма за подкрепа на България за всеки окръжен град по един остеометър...Без тази апаратура трудно може да се определи каква е истинската заболеваемост в страната. В момента в страната има над 40 апарата, разбира се, не всички са последна дума на техниката. От тях едва 12-15 са държавни, останалите са частни. Да не говорим, че 40 остеометъра в България са крайно недостатъчни. Няколко млн. лв. са необходими, за да бъдат закупени малки апарати за измерване на костната плътност за болниците във всеки общински град. Тези апарати не са скъпи, но трябва да ги има, както има ехографи във всяка болница.
      От друга страна НЗОК поема вече 50 на сто от стойността на лечението на остеопорозата, като възстановява стойността на трите основни лекарства "Алендронат", "Ралоксифен" и "Калцитонин" без възрастово ограничение и полово разделение. Нито една държава в света не прави 100-процентова профилактика на остеопорозата.
    Още нещо - в страни от Западна Европа е проучвано колко фрактури в резултат на остеопороза е имало през 1950 г. и колко през 1980 г. При изследването на практика са обхванати две поколения - майки и дъщери на възраст над 50 г. При дъщерите чупливостта на костите е увеличена 2 до 4 пъти в резултат на хранителния и двигателен режим и начина на живот.
    Не можем рязко да променим ситуацията, не можем да напълним с калций костите на нашите майки. Но може сега да започнем превенция и профилактика на децата, младите жени, както и на 50-годишните. Дори те имат шанс да избегнат заболяването, което се проявява на по-късен етап - след 55-60-годишна възраст.
    - Според данните на здравните институции на Запад профилактиката на остеопорозата струва от 10 до 20 пъти по-евтино на държавната хазна. Този елемент заложен ли е и по какъв начин в програмата?
    - Предвиждаме да разработим една рамка, която позволява на всеки да свърши нещо и да има зад гърба си формално държавната политика, макар и да разчита на своите сили.
    Нашата цел е да бъдат разработени модули - например, профилактика на заболяването при децата в училищата. С този проблем може да бъдат ангажирани отделите в ХЕИ, които се занимават с детско-юношеската хигиена. Друг модул е детското здравеопазване...Знае се, че превенцията на остеопорозата започва още от утробното развитие на човека. Много жени са застрашени от остеопороза - бременността и кърменето намаляват калция в скелета на майката. Като спре да кърми, една жена трябва да бъде подсилена с калций и с витамин "Д"...При такава атака е възможно костната плътност да бъде възстановена до 15 на сто за една година.
    - Голям процент от превенцията на социално значимите заболявания е в ръцете на самите хора. Те трябва да бъдат информирани за мащабите на заболеваемостта, какъв начин на живот е правилно да водят, с какво да се хранят, т.е. да се води своеобразна методична здравна просвета. Засега доста здраво с тази мисия се е заела неправителствената организация "Жени без осеопороза"... Какво предвижда програмата в тази си част?
    - По отношение на информацията за обществото очакваме подкрепа от медиите. Но е съществено и мястото на МЗ, както и на ХЕИ.
    За средностатистическата българка има само два сериозни рискови фактора - тя консумира много малко мляко и млечни продукти и много пуши. На тютюнопушенето е много трудно да се повлияе. Начинът на живот... Българката работи, излага се на слънце, не е слаба и всичко това намалява риска от остеопороза. 90-95 на сто от пациентките ни предпочитат да спазват определен режим на хранене и движение, вместо да вземат лекарства. С други думи - имат адекватно поведение, готови са да вземат мерки, за да предотвратят заболяването. Въпреки че българката яде максимум шест месеца в годината достатъчно млечни продукти и едва три месеца риба, която съдържа витамин "Д".
    Оказва се, че през последните 10-ина години, когато по-малко се яде, по-нискокачествена е храната, хората обедняват, а и по начало костната маса на българката е с 8 на сто по-ниска в сравнение с тази на европейките, данните сочат, че фрактурите у нас са по-малко. А теоретично би трябвало чупливостта на костите на българките да е с 30 до 40 на сто повече, отколкото при европейките.
    - Какво е обяснението на този парадокс?
    - Много е просто - българките умират по-рано, т.е. намаля продължителността на живота. От 78-79 г. преди 10 ноември 1989 г. тя падна на 74 г. в момента. Т.е. пет години от най-ранимата възраст отпадат. Намалена е и продължителността на живота при българина - сега той живее средно до 68-70 г. Просто хората не доживяват до възрастта, в която са най-честите фрактури в резултат на остеопорозата.
    - Какъв ще бъде контролът върху изпълнението на програмата?
    - Ще има междуведомствен съвет от МОН, МЗ, МТСП. Всяка част на програмата ще бъде изготвена с "отговарящ" и "срок". Изпълнението на всяка подпрограма, изработена от министерство или друго ведомство, ще бъде контролирано от междуведомствения съвет.
м. юли 2002 г.