Слънчевият
витамин D
Той идва от слънчевата светлина или от храната.
Ултравиолетовите
лъчи оказват въздействие върху мазнините на кожата, произвеждащи този
витамин,
който след това се поема в тялото. При перорален прием витамин D се
абсорбира
заедно с мазнините през чревните стени. Смогът пречи на продуциращите
витамин
D слънчеви лъчи. Слънчевият загар спира производството на витамин D
чрез
кожата.
Допринася за правилното оползотворяване на калция и фосфора и е
необходим за здравината на костите и зъбите. В комбинация с витамин А и
С може да помогне за предпазване от настинки. Стимулира лечението на
конюнктивит, както и асимилирането на витамин А .
Недостигът му води до рахит, тежки форми
на загниване на зъбите, остеомалация (размекване на костната тъкан),
сенилна (старческа) остеопороза.
Естествени източници на
витамин
D са рибено масло, сардина, херинга, сьомга, риба тон,
мляко
и млечни продукти.
Признаците за токсичност са необичайна
жажда, възпаление на очите, сърбеж по кожата, повръщане, диария,
анормално отлагане на калций по стените на кръвоносните съдове, черния
дроб, белите дробове, бъбреците и стомаха.
Градските жители, особено обитаващите зони с висока плътност на смог,
трябва да увеличат приема на витамин D. Хора, чиито облекло или начин
на живот ги държат далеч от слънчева светлина, нуждаят се от по-голямо
количество витамин D. На деца, които не пият мляко, обогатено с витамин
D, е необходимо да се дава повече от витамина.
Сайт создан в системе
uCoz