в интервю пред Аида ПАНИКЯН


 - Проф. Коев, преговорите за НРД 2003 започнаха. Пред какви проблеми са изправени българските диабетици и, в този аспект, какви са исканията на диабетолозите ни в преговорите с НЗОК?
    - Българското дружество на ендокринолозите внесе исканията си към Здравноосигурителната каса в Българския лекарски съюз, който ни представлява на преговорите.
    - Какви са тези искания?
    - Преди всичко захарният диабет да бъде признат като приоритетно заболяване, независимо че това е записано и в документите на МЗ, и в тези на НЗОК, в действителност - и болните, и лекарите, не винаги може да почувстваме това. В момента няма нито една клинична пътека за болните от диабет. Имаше три през 2001 г., но по неясни причини те не бяха включени в НРД 2002 – диабетна кетоацетоза, хипогликемична кома и декомпенсиран детски диабет. Така касата неглижира диабетните специалности за сметка на хирургичните, например. Не се реимбурсира животозастрашаващото състояние като диабетна кетоацетоза…Затова и многократно сме настоявали когато НЗОК взема решения за диабета да се консултира с тримата си експерти-ендокринолози, които са и членове на БДЕ. Но те твърдят, че не са търсени при решаването на проблемите на диабета.
    - Какви са конкретните предложения за НРД 2003 по отношение на доболничната помощ?
    - Искането ни е да бъде осигурено 100-процентово реимбурсиране на всички перорални антидиабетни лекарства, регистрирани у нас и показали стабилни клинични и фармакоикономически предимства или предлагащи нови алтернативи за лечение, което ще даде възможност за индивидуална терапията на конкретния пациент. Всяко лекарство има своите предимства. Затова не трябва да има лекарства, които да се реимбурсират 100 на сто, а други – по-малко. Принципът на НЗОК е да реимбурсира генеричните лекарства. Но, например има лекарство, което се взема три пъти дневно, има и друго с удължено действие и се взема веднъж дневно. Това, което се взема трикратно се реимбурсира, защото е по-евтино, а другото, което е със същата субстанция, но е направено по подобрена технология, крайният ефект от него е по-добър, не се реимбурсира, защото е по-скъпо. А има пациенти, за които е по-подходящо да приемат еднократно дадено лекарство – поради характера на работата им или ако са възрастни, забравят и пр. А и такова лекарство осигурява постоянно присъствие на медикамента в кръвта, докато трикратно приеманото лекарство има неравномерно действие и оттам идват колебания в нивото на кръвната захар.     
    Необходим е и по-добър контрол при амбулаторни изследвания. Сега НЗОК реимрубсира изследването на кръвната захар за трикратни профили дневно преди хранене. Необходимо е да се увеличи броят на тези измервания при провеждане на кръвно-захарен профил от 3 на 5 пъти дневно, за да се контролира не само кръвната захар на гладно, но и постпрандиалната гликемия, която е причина за атерогенеза и сърдечно-съдови усложнения. Доказано е, че е необходимо да се измерва кръвната захар и два часа след хранене. Вече разполагаме със съвременни бързодействащи инсулини и орални препарати, които могат да овладеят покачването на кръвната захар. Но как да назначим лечение с тях, ако не знаем колко е кръвната захар след хранене?…Необходимо е да се смени един показател – фруктозамин, с нов, модерен, който се ползва по целия свят - измерването на гликозилиран хемоглобин (HbA1c).     Изследването на фруктозамин, което се прави на всеки 3 месеца, се реимбурсира 100 на сто. Искаме то да отпадне и вместо него да се реимбурсира 100 на сто HbA1c, което е международно приетият маркер за контрол на захарния диабет. Ако се реимбурсира HbA1c, изследването може да се прави и на 4 или на 6 месеца. Изследването струва около 12-13 лв. или най-много – 15 лв. Освен това настояваме да бъде осигурено 100-процентово реимбурсиране до 1 000 тестленти за глюкомери, вместо разрешените в момента 150.
    Болният от захарен диабет трябва сам да се лекува, поради което е наложително предварително да бъде обучен. Затова настояваме НЗОК да осигури условия за обучение на диабетно болните - 1 час от работното време на ендокринолога да бъде посветен на тази дейност.(, като заплащането на часовете за обучение да се приравни към това за специализирана консултация. В момента обучението на пациента е фиксирано като задължение на ендокринолога, но не е определено време за това и не се заплаща. 
    - Какво е необходимо да се промени в болничното лечение според БДЕ?
    - Преди всичко настояваме да бъдат възстановени трите клинични пътеки – диабетна кетоацетоза, хипогликемична кома и декомпенсиран детски диабет. Предлагаме да бъдат включени още две клинични пътека. Необходимо е да бъде определена клинична пътека за новооткрития захарен диабет Тип 1, диабетът на младите хора, който задължително се лекува в болнична обстановка. Тези пациенти получават за пръв път инсулин, определя се дозата за по-нататъшното им лечение в домашна обстановка и пр., поради което трябва да са под медицинско наблюдение.
    Друга клинична пътека, за която настояваме е напреднал захарен диабет с тежки усложения, които изискват интензивно лечение, тъй като това не може да стане в домашна обстановка. Не знам дали всичко това може да бъде прието от касата, но поне да се обсъди! Около 200 хил. българи страдат от това социално значимо заболяване и то наистина трябва да се превърне в един от приоритетите на здравеопазването ни.
14 ноември 2002 г.

Сайт создан в системе uCoz